Българските братя от Карлово – Христо и Евлоги Георгиеви
Страниците на българската история са богати с имена на персони, които са завещали идеала си; има такива, които безусловно са завещали благосъстоянието си; има и такива, които са завещали и двете - братята Евлоги и Христо Георгиеви.
На 3-ти октомври 1819 година в живота на младо българско семейство - Георги Недев и Евдокия Пулиева - се появява една от най-големите им наслади: ражда се синът им Евлоги. Младият баща Георги тогава не допуска, че след по-малко от десетилетие синът му ще остане сирак без татко. Малкият Евлоги остава самичък с майка си и по-малкия си брат Христо откакто татко им умира през 1827 година Десет години по-късно братята губят и майка си. Вуйчовците имХристо и Никола Пулиеви ги вземат под своята настойчивост. Но братята Евлоги и Христо към този момент не са дребни деца, а формирали се персони. Когато по-късно през 30-те години на 19-ти век братя Пулиеви притеглят като собствен съучастник в търговията 18-годишният Евлоги, те не допускат, че подават на ръка на индивида, който единствено няколко години по-късно ще бъде прочут като един от най-богатите мъже в Европа. Братя Георгиеви и братя Пулиеви развиват търговия с редица европейски страни. Компанията им бързо усилва капитала си и през 50-те години към този момент стартира да се занимава и с банково дело. В следствие двете фамилиисе разделят – Пулиеви остават да работят в Карлово, а Георгиеви в Галац. В рамките на идващите 20 години 90% от приходите им стартират да идват от финансови интервенции. Това трансформира Евлоги и Христо Георгиеви в едни от най-забележимите български бизнесмени по това време и въобще на всички времена.
Следва различен основен стадий от живота на двамата братя. Те основават публично политическа организация на русофилски настроените българи в Букурещ – Добродетелната тайфа. Освен значимите политически и обществени действия, които са резултат от работата им в организацията, те подемат и своя персонална битка за освобождението на България. Като съперник на бунтовническата гражданска война Добродетелната тайфа инициира просветителско придвижване, известно като Мирната гражданска война. Движението отпуска великодушни средства за подкрепяне на просветата, изпраща доста млади българи да учат висше обучение в Европа и Русия и поема разноските по образованието им. Съвместните 
дейности на българските революционери, емиграцията и последвалата Руско-турска война водят до Освобождението на България. След 1878 година Евлоги Георгиев се връща в България и в идващите години закупува солидно количество имоти в центъра на София, тъй че през 90-те години към този момент има над 10 хиляди квадратни метра. През 1896 година меценатът обявява дарението си от 800 000 златни лв. и земя на стойност 200 хиляди лв. за построяването на постройката на университета. Други огромни дарения, които Евлоги Георгиев прави са:
Само година след направеното подаяние за Софийския университет огромният българин умира, а в наследството си оставя колосална сума пари. Тук стартира кошмарът, защото Евлоги завещава единствено дребна част на роднините си, а всичко останало дава на България. Това е обяснимо, защото нито Евлоги, нито Христо основават фамилии, тъй че на процедура нямат наследници. Една сума в наследството му прави усещане на всички българи. Това е галактическата цифра от 6 милиона златни лв., която е дарена за построяването и поддържането на постройката на висшето учебно заведение в София. За реализатор на наследството карловецът показва видния българин и негов сподвижник Иван Евстратиев Гешов. Иван Гешов, просветен, работлив, с положителни маниери, тогава въобще няма визия, че другарството му с българския филантроп ще го трансформира в българския цар Крез и ще го сложи в спор сред страната и наследниците му.
Причината: Завещанието
На българската църква в Букурещ Евлоги Георгиев завещава 20 000 лв.. 200 000 лв. разпределя за поддръжката на учебното заведение „ Кирил и Методий “ и за Букурещкия университет, „ с цел да се устоят бедните, само че прилежни студенти. “ На общината в Галац приписва 30 000 лв.. 6 000 000 лв. подарява за изграждане на Висше учебно заведение в България. 20 000 отделя за строителството на българска болница в Цариград. Меценатът разпределя пари и за приюта „ Елена “ и букурещкото ръководство на лечебните заведения. Три години преди гибелта си Евлоги Георгиев купува постройка в Солун за българска община. На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, завещава по 16 000 лв., които по-късно трансформира на 40 000. Още по 4000 лв. дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени. На вуйна си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ дружно с покъщнината, конете и недвижимите парцели към тях. Евлоги 
Георгиев умира на 5 юли 1897 година в Румъния.Завещанието му е отворено на 9-ти юли, два дни след кончината му, в Илфовския областен съд в Букурещ. Близките му, изключително наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, само че откакто юристът им прочита наследството, излиза наяве, че Евлоги Георгиев е направил дарения за хиляди левове на църкви, учебни заведения, университети, приюти, лечебни заведения, общини - описът е голям, и е оставил единствено няколко хиляди лв. за част от роднините си. Подобно на доста други случаи със сходни сюжети, ядосаните родственици на карловските братя завеждат дело за оборване на наследството. Те настояват, че Гешов е подменил настояванията на Евлоги, въпреки от предходните дейности на заможния българин да излиза наяве, че той на процедура осмисля съществуването си посредством щедрост. Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев оспорва наследството и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 година умира, само че делата не престават синовете му – Богдан, Христо и Драган. Процесът се политизира по извънредно противен метод. Министърът на правораздаването Панайодов внася първата искова молба за подправяне на наследството на Евлоги Георгиев. Вероятно демократичното държавно управление има да разчиства остарели сметки с Евлоги Георгиев, както и с Иван Гешов – реакционер и предстоящ министър председател на България, защото то се включва интензивно в процесите и се пробва да окаже въздействие. След продължителни правосъдни борби наследството е доказано. Експертизата потвърждава, че касата на Евлоги е отворена с 4-те разнообразни ключа, намиращи се у разнообразни негови родственици и не може да става и дума за загадка замяна на документи. Битката е извоювана!
С последната си воля Евлоги Георгиев продължава задачата, която си е определил още приживе – разцвет на българското общество посредством култура. Този разцвет за него е неосъществим без висше учебно заведение, в което младежите да се учат и да ползват в промишлеността това, което науката им предлага.Поради тази причина волята в наследството му е 6 000 000 лв. да бъдат дарени за основаването и поддържането на такова учебно заведение. Цялото положение на Евлоги Георгиев в България, Румъния, Русия и Англия се прави оценка на почти 23 милиона лв.. След гибелта му, сходно на доста други случаи със сходната обстановка, разочарованите родственици на карловските братя стартират продължителни правосъдни каузи за оборване на наследството му. Мотивът им е, че съгласно тях Гешов е подменил последната воля на Евлоги.
Съдебният развой забавя основаването на Висше учебно заведение. Въпреки ангажираността си с процесите против него Иван Евстратиев Гешов не не помни да внесе през 1904 година сумата от 6 милиона лв. за постройката и издръжката на българския университет в София.Тъй като сагата завършва чак през 1911 година, тогава парите са над 13 милиона поради лихвите. Сградата на Софийския университет стартира да се строи през 1924 година, а 10 години по-късно е приключена и тържествено открита. В наследството си българският филантроп написа: „ Само вярата ми, че ще мога и аз да вземам участие в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра умерено. "
Източници: www.studyabroad.bg ; www.bulgarianhistory.org
